7 стъпки да възпитаме смели и уверени деца

Да смеем и да се смеем!

Това си каза мечето TEDI покрай Деня на храбростта - 6 май. И събра за вас няколко ценни идеи и съвети, с които да направите малчуганите си (а защо не и себе си!) по-смели и заредени с кураж. Не е нужно да сме чак супергерои, но децата живеят с много по-малко стрес, когато ги научим да преодоляват страховете си.

1. 1. “Мама се осмелява, значи и аз мога!”

Ако искате децата ви да бъдат смели - нужно е и вие да сте стараете да проявявате кураж и увереност, дори в моментите, когато реално сте уплашени. Специалистите обаче поставят един важен фокус: целта ви не е да скриете страха си от детето, а да останете автентичен и да му покажете с поведението си: “Боя се, но въпреки това ще опитам!”

Не забравяйте, че никой не е принципно и винаги смел, но всеки може да се осмелява. Личният пример, както винаги, се оказва най-важен.

1. 2. Смесвайте вълнуващото със страшното

Измислете такива приключения, които са не само страшни, но и много забавни, емоционални за децата: например спане на палатка в гората, където детето ще се срещне със страха си от тъмното, но в безопасна среда и в компанията на приятни вълнения като например да чуе за първи път гласа на бухала или пък да се стопли край красивия лагерен огън.

Важно е приключението да не е твърде страховито и рисковано, а само да има такива елементи - така детето ще се чувства хем откривателски, хем в безопасност.

1. 3. Използвайте моментите преди сън

Проучвания показват, че детският мозък е много податлив на внушения и попива лесно всичко точно преди сън. Затова приказките за лека нощ са идеалният начин да запознавате децата със смели герои, които ги вдъхновяват. Учените препоръчват и още нещо: вместо приказки, понякога разказвайте на децата истински, биографични истории.

Например за ситуация, в която собственият им дядо е проявил смелост или баба им се е оказала герой. Това, че главните герои са хора, които детето познава и обича, ще му помогне по-лесно да си представи, че и то може да прояви подобна смелост.

1. 4. Формулата: лека-полека

Не пристискайте децата да се впускат в нови, непознати ситуации, докато сами не се почувстват готови. Дайте им време и направете така, че да поднесете непознатото и плашещото, обгърнато от познато.

Например, ако искате да пробват нова храна, сервирайте им я заедно с някои добре познати вкусотии. Както казват учените: “Усещането за познатост създава емоционална спасителна мрежа за предпазливите деца.”

1. 5. Любима играчка в предизвикателствата

Доктор Резник, автор на книгата “Силата на детското въображение: трансформиране на страха и тревожността в радост и успех” твърди, че любимите играчки или предмети на децата са източник на огромна, реална сила за тях. Той съветва да позволяваме на децата да ги вземат със себе си навън, когато им предстоят стресови ситуации като например посещение при зъболекар. “Да носят костюм или елемент на супергерой има подобен ефект.”, допълва лекарят.

1. 6. Перфекционизмът пречи

Научете децата си да се фокусират върху процеса, не толкова върху резултата. Позволявайте им сами да се впускат в опити и действия и не ги коригирайте твърде често. Важно е да се чувстват подкрепени, вместо строго наблюдавани и изпитвани. Съществено е също да ги въвличате в реалистично изпълними за тяхната възраст предизвикателства, а не в твърде сложни - ако се затруднят много, лесно биха се отчаяли и обезкуражили.

Давайте им обратна връзка, която оценява усилията им, в стил: “Ехааа, как успя да постигнеш това?” или “Виждам, че сериозно си се потрудил/а!”

1. 7. Насърчавайте ги да общуват

Освен с личния си пример, тренирайте увереността на децата, създавайки им възможности да общуват с другите. Комуникацията е подходящ терен, защото е едновременно вълнуваща и плашеща за малчуганите, които обикновено се стесняват.

Изберете ситуации, в които общуването ще им помогне да се почувстват значими, равни на възрастните и ще им създаде усещането, че ви помагат: например когато пазарувате, подтикнете ги на касата те да попитат за сметката или пък да съобщят, че си носите чанта и не ви е нужна найлонова. Тази възможност редовно да участва в света на възрастните, а не просто да е страничен наблюдател, ще даде увереност и ценен опит на детето, както и ще намали притесненията му.

Накратко: помогнете на децата си да са по-уверени чрез личния си пример и подкрепяща нагласа; използвайте играчките и историите като извор на сила; подтиквайте ги към смелост внимателно и полека, без натиск; и не забравяйте, че винаги е добре страшното да е част от нещо вълнуващо и интересно, така че децата да са мотивирани да преодолеят страха си по-лесно.