15.03.2021
Как да накараме децата ни да стоят по-далеч от телефона и да имат други интереси.
Родителите често се дразнят, че децата им имат по-силна връзка с телефона или таблета си, отколкото с тях. В същото време, това е донякъде естествено, тъй като тези деца не помнят света преди смартфоните. И все пак, има ли начин да накараме детето да остави смарт устройството поне за малко и да се позабавлява аналогово, както го правехме ние навремето?
Защо екраните са магнит за децата?
Нека първо потърсим причината за това вторачване в екраните в самите нас: колко от нас съвсем съзнателно оставят телефона или таблета в ръцете на детето от съвсем малко, защото така то се занимава и имаме малко време за себе си? А пък бебетата са неудържимо привлечени от движещи се картинки и мигащи цветове. И ето - неусетно екранът става любим източник на забавление от най-ранна възраст!
И по-късно, ние, като родители, се дразним и изпадаме в другата крайност - ограничения и забрани! Да, обаче така малчуганът започва да приема общуването с екрана като награда и то става още по-желано…
Параграф 22?!
Не е задължително.
Какво можем да направим?
Просто е добре отрано да имаме стратегия, която замества смартфона и таблета, а не ги превръща в навик и цел по-късно.
Например, когато детето е малко, вместо да се чудим как да намерим време за домакинска работа или спорт у дома, защо не го включим. На тази възраст - току що проходили - децата гледат на къщната работа като на забавление: да измием чиниите заедно, или да им създадем навик вечер да си прибират плюшените играчки в специален красив кош - да ги ангажираме отрано с живота на семейството, за да бъдат те пълноценен негов член по-късно.
Когато ни остане малко време, да четем заедно книжки и да гледаме картинки - нека забавим максимално срещата с таблета. Тя е неизбежна, но преди това детето може да придобие навици и интереси извън дигиталното пространство.
Когато стане малко по-голямо, може да му даваме интересни креативни задачи, с които да се справя само - да нарисува картина и да ни я покаже, или да спортува заедно с нас - повярвайте ни, ще бъде супер забавно и пак ще си направим тренировката, но и ще се заливаме от смях с малкото спортистче.
Кога телефонът става (почти) неизбежен
Около 7-8 години настъпва онзи преломен момент, когато каквото и да правим, онлайн забавленията привличат малчуганите неудържимо и те дори започват да се чувстват аутсайдери, ако нямат смартфон или таблет, на който да играят най-популярните в класа и сред приятелите им игри. И лошата новина е, че този период никога не приключва напълно. Затова е важно отрано да създаваме странични интереси у детето, за да може в един момент то да има и други забавления, освен телефона.
Спортът, танците, пеенето, рисуването са страхотна идея - ако го/я запишем на офлайн активности, към които има афинитет, ще му създадем среда и ежедневие, които ще запълват деня с креативност и действие. В никакъв случай не трябва да му забраняваме телефон и таблет, да го превръщаме в желана награда. Просто трябва да му осигурим достатъчно офлайн забавление и динамика, за да се сеща по-рядко за тях.
Ако ни се ходи на шопинг или имаме нужда да сме сами, нека не водим детето с нас да скучае, а да му намерим забавление за това време - да го оставим на катерене или пък да рисува керамични чинии...всичко, което би събудило интерес у него!
Защото, в края на краищата, не телефонът е проблема, а скуката. Повечето деца зяпат по цял ден в екраните, защото не знаят какво друго да правят. И е наша задача да им показваме, от съвсем малки, алтернативите. Само така ще им дадем шанс да видят света отвъд екраните.
Защо екраните са магнит за децата?
Нека първо потърсим причината за това вторачване в екраните в самите нас: колко от нас съвсем съзнателно оставят телефона или таблета в ръцете на детето от съвсем малко, защото така то се занимава и имаме малко време за себе си? А пък бебетата са неудържимо привлечени от движещи се картинки и мигащи цветове. И ето - неусетно екранът става любим източник на забавление от най-ранна възраст!
И по-късно, ние, като родители, се дразним и изпадаме в другата крайност - ограничения и забрани! Да, обаче така малчуганът започва да приема общуването с екрана като награда и то става още по-желано…
Параграф 22?!
Не е задължително.
Какво можем да направим?
Просто е добре отрано да имаме стратегия, която замества смартфона и таблета, а не ги превръща в навик и цел по-късно.
Например, когато детето е малко, вместо да се чудим как да намерим време за домакинска работа или спорт у дома, защо не го включим. На тази възраст - току що проходили - децата гледат на къщната работа като на забавление: да измием чиниите заедно, или да им създадем навик вечер да си прибират плюшените играчки в специален красив кош - да ги ангажираме отрано с живота на семейството, за да бъдат те пълноценен негов член по-късно.
Когато ни остане малко време, да четем заедно книжки и да гледаме картинки - нека забавим максимално срещата с таблета. Тя е неизбежна, но преди това детето може да придобие навици и интереси извън дигиталното пространство.
Когато стане малко по-голямо, може да му даваме интересни креативни задачи, с които да се справя само - да нарисува картина и да ни я покаже, или да спортува заедно с нас - повярвайте ни, ще бъде супер забавно и пак ще си направим тренировката, но и ще се заливаме от смях с малкото спортистче.
Кога телефонът става (почти) неизбежен
Около 7-8 години настъпва онзи преломен момент, когато каквото и да правим, онлайн забавленията привличат малчуганите неудържимо и те дори започват да се чувстват аутсайдери, ако нямат смартфон или таблет, на който да играят най-популярните в класа и сред приятелите им игри. И лошата новина е, че този период никога не приключва напълно. Затова е важно отрано да създаваме странични интереси у детето, за да може в един момент то да има и други забавления, освен телефона.
Спортът, танците, пеенето, рисуването са страхотна идея - ако го/я запишем на офлайн активности, към които има афинитет, ще му създадем среда и ежедневие, които ще запълват деня с креативност и действие. В никакъв случай не трябва да му забраняваме телефон и таблет, да го превръщаме в желана награда. Просто трябва да му осигурим достатъчно офлайн забавление и динамика, за да се сеща по-рядко за тях.
Ако ни се ходи на шопинг или имаме нужда да сме сами, нека не водим детето с нас да скучае, а да му намерим забавление за това време - да го оставим на катерене или пък да рисува керамични чинии...всичко, което би събудило интерес у него!
Защото, в края на краищата, не телефонът е проблема, а скуката. Повечето деца зяпат по цял ден в екраните, защото не знаят какво друго да правят. И е наша задача да им показваме, от съвсем малки, алтернативите. Само така ще им дадем шанс да видят света отвъд екраните.