04.12.2020
Писмото на малката Жени, или как тя и TEDI спасиха Коледа
Една приказка, измислена и разказана от 9 годишната Жени и татко й по повод коледната инициатива на Tedi. Публикуваме текста с минимална редакция и ще се радваме да ви вдъхнови за много коледни истории с вашите сладури.
Знаех, че тази година е странна, защото мама и тате ми бяха казали така и затова написах писмото до Дядо Коледа по-рано. Защото много исках да ми изпълни желанията. Тайно го пуснах в пощата до адреса “Дядо Коледа и Елените” и започнах да чакам Коледа.
След два дни, обаче, писмото ми се върна с извинителна бележка от Дядо Коледа и май от един елен. Пишеше, че шейната се е развалила, а пингвинът, който можел да я оправи бил настинал и кашлял и затова тази година нямало да разнасят подаръци. Първо ми стана много тъжно и почти се разплаках в леглото, защото писмото дойде вечерта и аз си бях легнала вече.
И в този момент чух, че някой ми казва както мама, ама с по-мъжки глас: “Няма страшно, Женичка, аз ще ти помогна.”
И в тъмното видях TEDI - мечето от сокчетата, което ми говореше. Първо мислех да се уплаша, но той изглеждаше мил и мен не ме беше страх.
След това, по магически начин ние излетяхме през прозореца с TEDI и аз бях по пижама, но ми беше топло и отлетяхме до адреса на “Дядо Коледа и Елените”.
Там имаше проблем. Всички се бяха събрали около шейната и бяха тъжни и не знаеха какво да правят, защото пингвинът беше карантиниран и не можеха да го питат.
А TEDI се наведе и започна да натиска някакви копчета и изведнъж шейната светна и засвири музика. Всичко се оправи и Дядо Коледа и елените запяха, също и пингвинът го видяхме на един прозорец да маха.
После всички заедно скочихме в шейната и TEDI ни даде сокчета за из път и обикаляхме из космоса и небето, докато стигнахме вкъщи.
А там ме чакаха мама и татко и изобщо не бяха притеснени, защото знаеха, че Коледа е време за чудеса и най-хубавото време за нас - децата!
Аз много се вълнувах, но и бях много уморена, затова веднага се шмугнах в леглото, а мама и татко ме завиха с пухения юрган и ме целунаха за лека нощ. Очите ми вече се затваряха, но май видях и TEDI, който ми помаха през прозореца, щастлив, че заедно сме спасили този най-топъл празник, на който всички сме щастливи и сме заедно.
Знаех, че тази година е странна, защото мама и тате ми бяха казали така и затова написах писмото до Дядо Коледа по-рано. Защото много исках да ми изпълни желанията. Тайно го пуснах в пощата до адреса “Дядо Коледа и Елените” и започнах да чакам Коледа.
След два дни, обаче, писмото ми се върна с извинителна бележка от Дядо Коледа и май от един елен. Пишеше, че шейната се е развалила, а пингвинът, който можел да я оправи бил настинал и кашлял и затова тази година нямало да разнасят подаръци. Първо ми стана много тъжно и почти се разплаках в леглото, защото писмото дойде вечерта и аз си бях легнала вече.
И в този момент чух, че някой ми казва както мама, ама с по-мъжки глас: “Няма страшно, Женичка, аз ще ти помогна.”
И в тъмното видях TEDI - мечето от сокчетата, което ми говореше. Първо мислех да се уплаша, но той изглеждаше мил и мен не ме беше страх.
След това, по магически начин ние излетяхме през прозореца с TEDI и аз бях по пижама, но ми беше топло и отлетяхме до адреса на “Дядо Коледа и Елените”.
Там имаше проблем. Всички се бяха събрали около шейната и бяха тъжни и не знаеха какво да правят, защото пингвинът беше карантиниран и не можеха да го питат.
А TEDI се наведе и започна да натиска някакви копчета и изведнъж шейната светна и засвири музика. Всичко се оправи и Дядо Коледа и елените запяха, също и пингвинът го видяхме на един прозорец да маха.
После всички заедно скочихме в шейната и TEDI ни даде сокчета за из път и обикаляхме из космоса и небето, докато стигнахме вкъщи.
А там ме чакаха мама и татко и изобщо не бяха притеснени, защото знаеха, че Коледа е време за чудеса и най-хубавото време за нас - децата!
Аз много се вълнувах, но и бях много уморена, затова веднага се шмугнах в леглото, а мама и татко ме завиха с пухения юрган и ме целунаха за лека нощ. Очите ми вече се затваряха, но май видях и TEDI, който ми помаха през прозореца, щастлив, че заедно сме спасили този най-топъл празник, на който всички сме щастливи и сме заедно.