06.10.2020
7 СТРАХОТНИ ИДЕИ ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ СИСТЕМИ ПО СВЕТА
Малко след старта на новата учебна година правим кратка разходка из някои от най-интересните образователни системи по света. Представяме ви 7 впечатляващи подхода от различни страни, които се славят с иновативни и доказано ефективни програми за обучение.
1. ЯПОНИЯ: висящи тефтерчета
Из градовете на Япония човек лесно забелязва интересен феномен. Малки и големи ученици, в униформи, с провесени на вратлетата дълги тефтери - като причудливи гердани. Но какво е това? Всъщност една чудесна японска образователна практика: обучение на терен, на живо, в разговор. Можете да видите например първолачета, които си говорят с продавача на риба на пазара и си записват какво ги е впечатлило. Така упражняват много неща едновременно: учат се да общуват; придобиват ценни знания в различни области; движат се активно из града; работят в екип, защото реално обикалят заедно с група съученици. Практиката на висящите тефтерчета е колкото естествен, толкова и ефективен начин децата да учат по-вълнуващо и да запомнят по-лесно, чрез историите из града.
2. СИНГАПУР: вкусни таласъми
Сингапур е известен с иновативността и стремежа си към напредничавост. Затова не е чудно, че там още от детската градина децата се въвличат в разнообразни полезни активности. В някои детски градини например е в ход образователна практика на име “вкусни таласъмчета”. Всеки ден децата хрупат моркови или краставици с умишлено крива форма или пък по-сбръчкани. Докато ядат, им измислят забавни имена като: Морковът с кривия нос, Доматът-Дракон, Патладжан-Великан, пр. Идеята е децата да разберат, че “грозната” на външен вид храна е съвсем годна за ядене, а не в магазина да избират само гладки, лъскави ябълки. Така учителите ги обучават във food waste management - да пестят храната, да я ценят и да я използват оптимално.
3. ЛЮКСЕМБУРГ: кръгли чинове
Учениците в някои люксембургски класни стаи седят на чинове с кръгова форма - по четирима. Защо ли? Ами, защото основната им работа в час е да общуват ефективно помежду си и да работят по проекти в екип. Всеки от “отбора” има различна, допълваща функция: едното дете разказва теоретичната част, другото демонстрира практическата, третото презентира в цялост и обобщава, и прочие. Така, освен че учат, децата тренират работа в екип и усъвършенстват уменията си за общуване.
4. ФИНЛАНДИЯ: дълги почивки
За разлика от повечето страни, във Финландия децата сутрин са оставени да си поспят до по-късно. Там започват училище между 9:00 и 9:45, защото се смята, че пълноценната почивка прави обучението далеч по-ефективно. Освен това имат и по-дълги паузи между часовете, в които да могат да релаксират - по възможност навън, на въздух, дори да е студено! Финландците наричат тази добра симбиоза между учене и отмора “среда на холистично обучение”. Проучванията показват, че започването на училище с около 25 минути по-късно от стандартния ранен старт повишава осезаемо концентрацията и способността на децата да запомнят.
5. МОНГОЛИЯ: камилски библиотеки
Има страни, в които голяма част от населението живее отдалечено или дори номадски. За децата на тези хора е трудно да влязат в класическа библиотека. Ето защо в държави като Монголия използват камили, върху гърба на които провесват своеобразни органайзери - в джобовете им са напъхани различни книги и учебници. Камилите се разхождат из пустинните райони и снабдяват децата с четива за временно ползване. Такива мобилни библиотеки има и в страни като Колумбия и Тайланд - в първата книгите се носят от магаренца, а във втората - от слонове!
6. НОВА ЗЕЛАНДИЯ: блогове в час
На далечния остров децата от съвсем малки биват окуражавани да споделят свои истории със света. В училище се учат например как да си направят блог и да постват в него интересни случки и истории от живота си, които да ги свързват с другите деца. Отделните класове също си имат блогове. Така децата могат свободно да споделят интересите си и да научават нови неща едни за други, докато същевременно се учат да пишат ясно, разбираемо и вълнуващо.
7. ЮЖНА КОРЕЯ: баби-съученички
В някои градчета и селца в Южна Корея класовете са изненадващи! На чина, един до друг, можете да види първолак на 7 и първолак на 77. Позволено и даже добре дошло е бабите и дядовците, които като малки не са имали шанса да ходят на училище, сега да поправят това. Много от тях не умеят да смятат и да четат добре - точно като малките си съученици. Ползите от подобна форма на обучение са много: различните поколения си помагат и се учат взаимно - децата образоват бабите относно модерните технологии, а възрастните пък им пеят, разказват и предават практически умения. Освен това се създават емоционални връзки - възрастните се чувстват по-свързани, полезни и жизнени, а децата - обгрижвани и обичани от по-големите си съученици.
Очаквайте още любопитни и полезни идеи от мечето TEDI, а дотогава ни споделете на фейсбук страницата какви интересни образователни практики сте срещали вие!
1. ЯПОНИЯ: висящи тефтерчета
Из градовете на Япония човек лесно забелязва интересен феномен. Малки и големи ученици, в униформи, с провесени на вратлетата дълги тефтери - като причудливи гердани. Но какво е това? Всъщност една чудесна японска образователна практика: обучение на терен, на живо, в разговор. Можете да видите например първолачета, които си говорят с продавача на риба на пазара и си записват какво ги е впечатлило. Така упражняват много неща едновременно: учат се да общуват; придобиват ценни знания в различни области; движат се активно из града; работят в екип, защото реално обикалят заедно с група съученици. Практиката на висящите тефтерчета е колкото естествен, толкова и ефективен начин децата да учат по-вълнуващо и да запомнят по-лесно, чрез историите из града.
2. СИНГАПУР: вкусни таласъми
Сингапур е известен с иновативността и стремежа си към напредничавост. Затова не е чудно, че там още от детската градина децата се въвличат в разнообразни полезни активности. В някои детски градини например е в ход образователна практика на име “вкусни таласъмчета”. Всеки ден децата хрупат моркови или краставици с умишлено крива форма или пък по-сбръчкани. Докато ядат, им измислят забавни имена като: Морковът с кривия нос, Доматът-Дракон, Патладжан-Великан, пр. Идеята е децата да разберат, че “грозната” на външен вид храна е съвсем годна за ядене, а не в магазина да избират само гладки, лъскави ябълки. Така учителите ги обучават във food waste management - да пестят храната, да я ценят и да я използват оптимално.
3. ЛЮКСЕМБУРГ: кръгли чинове
Учениците в някои люксембургски класни стаи седят на чинове с кръгова форма - по четирима. Защо ли? Ами, защото основната им работа в час е да общуват ефективно помежду си и да работят по проекти в екип. Всеки от “отбора” има различна, допълваща функция: едното дете разказва теоретичната част, другото демонстрира практическата, третото презентира в цялост и обобщава, и прочие. Така, освен че учат, децата тренират работа в екип и усъвършенстват уменията си за общуване.
4. ФИНЛАНДИЯ: дълги почивки
За разлика от повечето страни, във Финландия децата сутрин са оставени да си поспят до по-късно. Там започват училище между 9:00 и 9:45, защото се смята, че пълноценната почивка прави обучението далеч по-ефективно. Освен това имат и по-дълги паузи между часовете, в които да могат да релаксират - по възможност навън, на въздух, дори да е студено! Финландците наричат тази добра симбиоза между учене и отмора “среда на холистично обучение”. Проучванията показват, че започването на училище с около 25 минути по-късно от стандартния ранен старт повишава осезаемо концентрацията и способността на децата да запомнят.
5. МОНГОЛИЯ: камилски библиотеки
Има страни, в които голяма част от населението живее отдалечено или дори номадски. За децата на тези хора е трудно да влязат в класическа библиотека. Ето защо в държави като Монголия използват камили, върху гърба на които провесват своеобразни органайзери - в джобовете им са напъхани различни книги и учебници. Камилите се разхождат из пустинните райони и снабдяват децата с четива за временно ползване. Такива мобилни библиотеки има и в страни като Колумбия и Тайланд - в първата книгите се носят от магаренца, а във втората - от слонове!
6. НОВА ЗЕЛАНДИЯ: блогове в час
На далечния остров децата от съвсем малки биват окуражавани да споделят свои истории със света. В училище се учат например как да си направят блог и да постват в него интересни случки и истории от живота си, които да ги свързват с другите деца. Отделните класове също си имат блогове. Така децата могат свободно да споделят интересите си и да научават нови неща едни за други, докато същевременно се учат да пишат ясно, разбираемо и вълнуващо.
7. ЮЖНА КОРЕЯ: баби-съученички
В някои градчета и селца в Южна Корея класовете са изненадващи! На чина, един до друг, можете да види първолак на 7 и първолак на 77. Позволено и даже добре дошло е бабите и дядовците, които като малки не са имали шанса да ходят на училище, сега да поправят това. Много от тях не умеят да смятат и да четат добре - точно като малките си съученици. Ползите от подобна форма на обучение са много: различните поколения си помагат и се учат взаимно - децата образоват бабите относно модерните технологии, а възрастните пък им пеят, разказват и предават практически умения. Освен това се създават емоционални връзки - възрастните се чувстват по-свързани, полезни и жизнени, а децата - обгрижвани и обичани от по-големите си съученици.
Очаквайте още любопитни и полезни идеи от мечето TEDI, а дотогава ни споделете на фейсбук страницата какви интересни образователни практики сте срещали вие!