16.09.2020
МЕЧЕТО TEDI, СМЕХОЗАВРИТЕ И ПЛОДОВИТЕ ВЪЛШЕБСТВА
Meчето TEDI прави откритие
Мечето TEDI много обичаше да гледа към небето нощем, преди да си легне. Изтягаше се на тревата и наблюдаваше звездите и луната. Една вечер обаче забеляза нещо, което го разтревожи: стори му се, че луната е по-малка! На другата вечер беше убедено - тя наистина се смалява. “Сигурно е гладна, каза си мечето. - Може би там горе няма вкусни плодове, няма банани, нито круши…” Миг по-късно то вече беше извадило стария си бинокъл и разглеждаше повърхността на луната отблизо. “Хм, виждам дълбоки, кръгли отпечатъци!, възкликна мечето. - Някой е замервал луната с праскови! Или с ябълки… Може би се е опитвал да й даде да хапне?”
Ракета до Луната
Тази нощ мечето едва заспа от вълнения. Беше сигурно, че луната е гладна и се чудеше как да й занесе плодове, зеленчуци и нектари. Трябваше да намери начин да стигне бързо до смаляващата се луна. Хрумна му, че би било страхотно, ако можеше да уголеми някой от морковите в градината, които така приличаха на космически ракети… В просъница си измисли магическа песничка и запя:
Хайде, морковчета мои
към небесните покои
да потегляме... В ракета
през нощта се превърнете!
Какво беше изумлението на мечето сутринта, когато видя огромен морков в градината. Вълшебната песничка беше подействала! Морковът бе обърнат с острото нагоре, имаше кръгъл люк и беше съвсем готов за излитане.
Смехозаврите
Мечето TEDI напълни голяма част от корпуса на морковената ракета с плодове. Взе круши, ябълки, малини, праскови и, разбира се, банани, защото са много хранителни. За негова изненада, щом затвори люка, морковът забуча и се разтресе, а после рязко и внезапно излетя нагоре. Една от разлетелите се ябълки го удари по главата, а когато се свести мечето TEDI ахна - морковът бе кацнал на луната и бе заобиколен от дребни, шарени същества. Оказа се, че това са смехозаври - рядък вид миниатюрни динозавърчета, които живеят само на Луната и непрекъснато се смеят много заразително.
Лунните същества обясниха на мечето, че дупките по луната не са от замерване с праскови, а се наричат кратери и са естествени. Когато разбра и, че луната не се смалява от глад, мечето си отдъхна и реши да почерпи с нектар и плодове новите си приятели. Смехозаврите толкова харесаха нектарите, че ги изпиха за нула време! Но когато започнаха да посягат към плодовете, се случи нещо много, много странно…
Плодовите вълшебства
Щом синият смехозавър се протегна и докосна една ябълка, тя внезапно се разтресе в смях и започна да мърда и да се извива. Постепенно се разшири и се превърна в къщичка! Смехозавърът беше много доволен и веднага се нанесе да живее в ябълката. После пък жълтият смехозавър посегна към един банан - жълтият плод също се разсмя и се превърна в бананов еднорог! Смехозавърът беше истински очарован от новия си приятел. Лилавият смехозавър пък превърна една праскова в пееща и започна да я следва навсякъде, защото много му харесваше музиката й. А щом зеленият смехозавър си взе една ягодка, тя се изкикоти и се превърна в разкошен летящ балон.
Мечето TEDI отново у дома
Когато всички смехозаври си бяха превърнали плодче в нещо чудновато и вълнуващо, мечето TEDI реши, че е време да се прибира у дома. На сбогуване смехозаврите му напълниха една празна бутилчица от нектар с лунен смях, така че мечето да може да превръща лесно разни неща в други и у дома, на Земята. После морковът-ракета потегли и след няколко дни се приземи в градината на TEDI. Чудите се какво беше първото нещо, което мечето поръси с вълшебния смях от шишенцето?
Ами, познайте!
Или пък попитайте вашето дете кой плод би превърнало и в какво!
А сега чао и до следващата приказка с мечето TEDI :)
Мечето TEDI много обичаше да гледа към небето нощем, преди да си легне. Изтягаше се на тревата и наблюдаваше звездите и луната. Една вечер обаче забеляза нещо, което го разтревожи: стори му се, че луната е по-малка! На другата вечер беше убедено - тя наистина се смалява. “Сигурно е гладна, каза си мечето. - Може би там горе няма вкусни плодове, няма банани, нито круши…” Миг по-късно то вече беше извадило стария си бинокъл и разглеждаше повърхността на луната отблизо. “Хм, виждам дълбоки, кръгли отпечатъци!, възкликна мечето. - Някой е замервал луната с праскови! Или с ябълки… Може би се е опитвал да й даде да хапне?”
Ракета до Луната
Тази нощ мечето едва заспа от вълнения. Беше сигурно, че луната е гладна и се чудеше как да й занесе плодове, зеленчуци и нектари. Трябваше да намери начин да стигне бързо до смаляващата се луна. Хрумна му, че би било страхотно, ако можеше да уголеми някой от морковите в градината, които така приличаха на космически ракети… В просъница си измисли магическа песничка и запя:
Хайде, морковчета мои
към небесните покои
да потегляме... В ракета
през нощта се превърнете!
Какво беше изумлението на мечето сутринта, когато видя огромен морков в градината. Вълшебната песничка беше подействала! Морковът бе обърнат с острото нагоре, имаше кръгъл люк и беше съвсем готов за излитане.
Смехозаврите
Мечето TEDI напълни голяма част от корпуса на морковената ракета с плодове. Взе круши, ябълки, малини, праскови и, разбира се, банани, защото са много хранителни. За негова изненада, щом затвори люка, морковът забуча и се разтресе, а после рязко и внезапно излетя нагоре. Една от разлетелите се ябълки го удари по главата, а когато се свести мечето TEDI ахна - морковът бе кацнал на луната и бе заобиколен от дребни, шарени същества. Оказа се, че това са смехозаври - рядък вид миниатюрни динозавърчета, които живеят само на Луната и непрекъснато се смеят много заразително.
Лунните същества обясниха на мечето, че дупките по луната не са от замерване с праскови, а се наричат кратери и са естествени. Когато разбра и, че луната не се смалява от глад, мечето си отдъхна и реши да почерпи с нектар и плодове новите си приятели. Смехозаврите толкова харесаха нектарите, че ги изпиха за нула време! Но когато започнаха да посягат към плодовете, се случи нещо много, много странно…
Плодовите вълшебства
Щом синият смехозавър се протегна и докосна една ябълка, тя внезапно се разтресе в смях и започна да мърда и да се извива. Постепенно се разшири и се превърна в къщичка! Смехозавърът беше много доволен и веднага се нанесе да живее в ябълката. После пък жълтият смехозавър посегна към един банан - жълтият плод също се разсмя и се превърна в бананов еднорог! Смехозавърът беше истински очарован от новия си приятел. Лилавият смехозавър пък превърна една праскова в пееща и започна да я следва навсякъде, защото много му харесваше музиката й. А щом зеленият смехозавър си взе една ягодка, тя се изкикоти и се превърна в разкошен летящ балон.
Мечето TEDI отново у дома
Когато всички смехозаври си бяха превърнали плодче в нещо чудновато и вълнуващо, мечето TEDI реши, че е време да се прибира у дома. На сбогуване смехозаврите му напълниха една празна бутилчица от нектар с лунен смях, така че мечето да може да превръща лесно разни неща в други и у дома, на Земята. После морковът-ракета потегли и след няколко дни се приземи в градината на TEDI. Чудите се какво беше първото нещо, което мечето поръси с вълшебния смях от шишенцето?
Ами, познайте!
Или пък попитайте вашето дете кой плод би превърнало и в какво!
А сега чао и до следващата приказка с мечето TEDI :)