
6 ВДЪХНОВЯВАЩИ ЕКСПЕРТИ ПО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ
Мечокът Теди ви е набрал пъстър пролетен букет от любопитни размишления за детското развитие! Представяме ви няколко прочути експерти от цял свят, които са силни в различни области като креативно образование, педагогика, езиково развитие, др. Както би казал Теди: вдъхновението е като сока - хем полезно, хем приятно!
За границите: ЙЕСПЕР ЮЛ, датски психотерапевт и автор на книги за водителство
“Не вярвам в изграждането на огради от правила и наказания за децата. Вярвам, че е важно родителите да са “добре дефинирани”. Какво значи това? Означава да са наясно какво искат и какво не искат и ясно да го комуникират с децата си. Разбира се, ако детето тръгне да пресича на червено, ще го спрете. Става въпрос за това детето да развие разбиране и уважение към вашите лични граници и ценности. Това става през диалог и общуване и отнема поне 5 години детето да интегрира това знание у себе си. Впрочем, децата се справят много по-бързо в това отношение, отколкото възрастните двойки, когато изследват границите си.”
За личната страст: СЪР КЕН РОБИНСЪН, британски автор и международен консултант в сферата на креативното образование
“Много талантливи, умни, креативни хора живеят с усещането, че не са такива. И това е, защото в училище талантът им не е бил забелязан, не е бил оценен, а понякога дори е бил умишлено стигматизиран. Днес образованието няма нужда от реформа, има нужда от цялостна трансформация. Вместо от стандартизирано обучение, имаме нужда от персонализирано образование, което да успее да изгради у децата усещане за постижения на база на техните лични таланти. Основната задача на училището днес е да ги подкрепи и улесни да открият онова, на което казваме “лична страст”.
За уважението: ЯНУШ КОРЧАК, полски лекар, педиатър и педагог, загинал заедно с учениците си по време на Холокоста
“Децата са не просто хората на утрешния ден, те са хора още днес. Важно е да бъдат вземани насериозно. Имат правото с тях да се отнасяме като с равни - нежно и с уважение. Трябва да им позволим да пораснат, превръщайки се тъкмо в онзи човек, когото биха искали да бъдат. Онзи непознат все още човек, спотаен вътре в тях, е надеждата ни за бъдещето.”
За активното учене: АЛФИ КОН, американски автор и преподавател в областта на образованието, родителството и човешкото поведение.
“Децата се учат да вземат решения, като вземат решения, а не като изпълняват чужди заповеди. Ефективното учене идва тогава, когато детето е активен глас в класната стая и намира за себе си смисъл, а не просто попива информация. Ученето е добре да се развива не около отговори, факти, списъци и отделни предмети, а около интегриране на знания от различни области, около общи проекти и провокиране на въпроси. Ключовата ни цел е да превърнем децата в загрижени, отговорни хора, които умеят да решават проблеми.”
За езика: ФРАНСОАЗ ДОЛТО, френски психоаналитик и пионер в детската анализа
“Човешкото същество е преди всичко говорещо същество. Езикът, с който си служи това същество, изразява неутолимото му желание да се среща с другия, бил той подобен или различен от него, и да общува с него. За да израсне психически, детето има нужда от среща с друг човек, който го уважава, но и демонстрира различието си. Затова е толкова важно да казваме точно какво чувстваме, когато говорим и с бебето, и с по-голямото дете. Чутите дори при раждането му думи, изречени от авторитетни за детето хора, могат да повлияят върху бъдещото му поведение.”
За въпросите: КОРНЕЙ ЧУКОВСКИ, руски детски писател и изследовател на детската реч
В живота на детето има периоди, когато то буквално измъчва своите баби, бащи и майки с безкрайни “защо”. Това е между 4-тата и 6-тата година, когато децата настойчиво отговарят на всяка дума на възрастните със: “защо”? Но ония възрастни, които с неудоволствие отклоняват “досадните” въпроси, насилствено задържат детския умствен растеж, спират духовното му развитие. На тия въпроси трябва да се отговаря, и то така, че детето да разбере. Наш дълг е да отговаряме на безкрайните въпроси на децата, за също и активно да пробуждаме тяхната любознателност.
Накратко, нека се стараем да сме максимално разбираеми и ясни в общуването с децата си; да ги насърчаваме да открият личната си страст и да я развиват, както и да им даваме свободата достатъчно често сами да взимат решения. Да не забравяме, че езикът, на който общуваме с тях, е от съществено значение за развитието им, а възможността да ни засипват с въпроси понякога е уморителна за нас, възрастните, но пък истински ценна за децата.